Home Sign Up Log In RSS

Home » 2015 » April » 9 » Мистериозният времеви портал в Аризона

---

1:18 AM Мистериозният времеви портал в Аризона

Дълбоко в планините на Аризона, близо до мексиканската граница се намира загадъчно място, което може да променя времето. През 2002 г. Рон Куин изпраща своите преживявания свързани със зоната на местна медия и след няколко месеца те решават да ги публикуват, тъй като считат, че са доста завладяващи. Рон и неговият брат откриват портала още през 1956 г. и в продължение на всички тези години на няколко пъти са били свидетели на неговото въздействие. Това което ги кара да споделят публично пазената с години тайна е новината, че електрическа компания планира да изгради високоволтово трасе, което ще премине много близо до тайна каменна арка, за която знаят само няколко човека от местно индианско племе. Те се опасяват, че това допълнително може да засили аномалиите, които се случват в този район от векове. Изданието съобщава, че не знае точното местоположение на мястото и само представя историите, които разбира се не може да потвърди. Следва историята на Рон. Светлините в небето Всичко започна след като напуснах армията. Брат ми Чък ме попита дали бих искал да направим едно продължително пътуване на територията на Аризона. Целта бе да търсим изгубени съкровища, за които имаше различни сведения, че са скрити в тази зона по време на испанската окупация. Въпросът му направо подпали моя приключенски дух, така че се заехме с изготвянето на предварителните планове. Спестихме достатъчно финансов капитал с помощта на нашите родители. Той трябваше да ни стигне за две години. Тогава аз бях на 23, а брат ми на 26 години. Напуснахме Такома, Вашингтон на 20 март 1956 г. Нашата крайна дестинация трябваше да бъде Аривака, Аризона – малко пустинно селце, по това време може би с около 70 жители. Това старо кирпичено селище се намираше в центъра на местността, която приютяваше някои от тези скрити съкровища. След около 3 седмици прекарани в издирване, една вечер аз и брат ми си почивахме в направения от нас лагер. На юг скалистите върхове на планините Тумакакори се очертаваха в тъмното небе. Нашето внимание бе насочено към две големи сфери, които излъчваха синьо-зелени светлини. Те се спускаха бавно зад планините, които бяха само на няколко километра от нас. Това не бяха сигнални ракети, нито пък идваха от конвенционален летателен апарат, тъй като не чухме звук от самолет, който да наруши тишината на нощта. Двете светлини изчезнаха за минути. На следващата вечер точно по същото време в 20:05, светлините се появиха отново на същото място. Те също изчезнаха между върховете. Няколко дни по-късно Луи Ромеро, местният каубой от ранчото Аривака се спря при нас. В седмиците, които прекарахме заедно се сприятелихме и успяхме да научим голяма част от историята на тази местност. Докато бяхме в Аривака, чухме от местните, че ако Луи ти каже нещо, можеш да заложиш живота си, че казва истината. По време на едно от своите посещения той ни разказа много истории, които бяха фокусирани върху близките планини. Някои от тях бяха на границата на паранормалното. След като му описахме странните светлини, които видяхме, той се усмихна казвайки ни, че и други са ги виждали още през 1939 г. През месеците, които прекарахме в местността ги видяхме още няколко пъти. Портал към боговете Един ден докато се връщахме от Аривака забелязахме стар камион, който беше паркиран покрай пътя със спукана гума. Нямайки резервна такава, човекът се опитваше да хване някой на автостоп до най-близкия сервиз. Ние го взехме с нас и скоро пристигнахме в едно ранчо където имаше и бензиностанция. След като там му поправиха гумата върнахме индианеца (който се казваше Джон) до камиона и му помогнахме да сложи гумата. Той беше изключително благодарен, тъй като малко „бели хора“ бяха проявили подобно отношение към него. След около месец, докато бяхме в лагера, видяхме да приближава някакъв ездач. С изненада установихме, че това беше същия индианец на който помогнахме с гумата. Той ни каза, че работи временно за някакво местно ранчо, като проверява оградите в околността. Докато разговаряхме по общи теми свързани с района, Чък спомена че сме търсачи на съкровища. Джон каза, че като дете бил чувал много от историите свързани с изчезнало злато и сребро. Той също смяташе, че някои от историите бяха истински, тъй като през 1907 г. подобно съкровище било намерено близо до градчето Ногалес. По-късно Джон ни разказа за някаква мистериозна каменна арка. Рой (друг член на нашата група) веднага се сети, че ние вече се бяхме натъкнали на подобна формация, която се намираше на юг от лагера. Първите думи на индианеца бяха: „Влязохте ли през отвора?“ Казахме му, че не сме. Бяхме я забелязали докато слизахме по един хълм, но тогава обърнахме малко внимание на тази странна конструкция. Джон ни каза, че някъде около 1800 г. трима индианци ходили на лов и на връщане открили каменна арка. Бидейки в добро настроение те започнали да се гонят в нещо подобно на игра като влизали през отвора на арката. Само няколко мига по-късно един от индианците преминал през входа но така и не излязъл от другата страна. Ужасени, че вероятно са влезли в свещена територия на боговете, останалите двама индианци бързо напуснали мястото. Пристигайки в селото си те казали на местният знахар как техният приятел се изпарил пред очите им. Тъй като историята бързо се разпространила сред племето доста от неговите членове отишли на мястото да видят тази каменна структура. Те хвърляли камъни и други предмети през процепа, но нищо не се случвало докато една възрастна жена не се пробвала. Тя хвърлила жив заек, който моментално изчезнал. Индианците отстъпили назад и дали на това място името „портала на боговете“. (Тази история силно напомня на описаният инцидент от архивите на румънският Департамент Нула от книгата „Подземните тайни на румънският сфинкс“. При този случай двама алпинисти мистериозно изчезват в рамките на няколко часа докато изкачват стръмна скала, която имала малка тясна платформа в горния си край. Освен това мястото било изрисувано със странни символи ерозирали от времето. Когато и втори алпинист изчезва вече пред очите на поне десет свидетели от различни правителствени служби, в създалата се паника е решено скалата да бъде взривена. След като скалата била вдигната във въздуха останал полупрозрачен светлозелен контур като лека мъгла. След няколко дни той също изчезнал. Двамата алпинисти никога повече не се появили... В тази връзка е интересно да се отбележи, че през годините няколко от читателите на публикацията на Куин оставят в коментарите си описания на подобни истории от цял САЩ. – бел. Alien) Самият Джон е бил на мястото доста пъти. Само веднъж обаче той наблюдавал нещо странно и това се случило през 1948 г. Надигнала се голяма буря и небето било обсипано с тъмни облаци във всички посоки. Когато минал близо до арката, той забелязал, че небето което се виждало през нейният отвор вече било синьо и нямало абсолютно никакви облаци. Той подходил внимателно към структурата и леко надникнал през процепа. Планините от другата страна не се били променили, и си стоели същите. Небето обаче било различно – то било напълно ясно. Гледайки през единия от ъглите на структурата, небето отново било покрито с тъмни облаци. В този момент го обзел силен страх и напуснал веднага мястото. Вероятно Джон дефакто е гледал в друг времеви период през този портал. Ние разбира се го питахме защо при това положение мястото не е било изследвано? Той отговори, че само неговите хора знаят за тази история и че тя никога не е била споменавана на външни хора. Единствената причина поради която той ни сподели за нея (по неговите думи) беше, че е изключително признателен за начина по който се бяхме отнесли с него, когато беше закъсал по средата на пътя. Тъй като бяхме изключително заинтригувани решихме да направим още едно пътуване до това отдалечено място заедно с Рой и Уолтър – други двама ловци на съкровища, които бяха в нашия лагер. Терена, който води до мястото определено е доста неравен, а и с тези скалисти планини шега не бива. Навлизайки в тяхното царство всяка една грешка може да се окаже фатална. В тази мистериозна зона ветровете са оформили причудливи скални формирования, които покриват целия пейзаж. Продължавайки нашето търсене открихме големи находища на геоди. Земята буквално гъмжеше от тях. Някои от тях дори бяха отчупени разкривайки своята кристално оформена вътрешност. Когато стигнахме до арката, видяхме че структурата имаше заплашителен вид. Тя стоеше на един скалист хълм и беше висока около 2 м. и широка метър и половина. Колоните ѝ бяха приблизително 40 см. в диаметър и бяха направени от андезит. Чък подхвърли няколко камъка през процепа, но нищо не се случи. След това аз сложих ръката си през дупката. Рой, който беше най-суеверният от групата каза да не си играем с огъня, защото историята може и да се окаже вярна. Знаейки как ще реагира реших да се пошегувам с него и почнах да викам сякаш нещо ме дърпаше от другата страна. След това отскочих назад, а Рой ми тегли една... После станахме близки приятели, така че той не ми се сърди за шегата. След няколко часа напуснахме това интересно място като взехме няколко геода. Спомням си, че мислено се върнах към зоната чудейки се дали наистина там става нещо, което може да променя времето – при това на случаен принцип. Дали бе свързано изцяло с арката или пък някакви непознати природни сили бяха в дъното на всичко? Със сигурност щяхме да узнаем отговора на този въпрос – поне що се отнася до промяната на времевия диапазон. Преди да продължа бих искал да изложа една теория, която ни беше споделена от хора, които са доста добре запознати с различни странни и паранормални явления. Вероятно огромното струпване на геоди под повърхността оказва влияние на времето по някакъв мистериозен начин. Когато всички естествени природни елементи като вибрацията на кристалите, електрическият заряд в атмосферата и магнитното поле на земята достигнат до някакви определени стойности в един и същ момент, законите на природата се преобръщат, като се случват неща, които са отвъд нашето разбиране. Нещо подобно на това да хвърлиш камък в басейн със спокойна вода. Арката е в ролята на камъка, а вълните които се простират навън са в ролята на природните сили. Влиянието може да се простре от няколко метра до цял километър. В зависимост от начина по който става активацията всичко в тоя условен вибриращ кръг може да бъде пренесено до друг времеви период. Когато вълните се успокоят – всичко се връща към нормалното. Испанските войници Една друга изумителна история от местността е свързана с двама каубои, които търсели изгубен болен бик. Двамата се разделили и започнали да претърсват района в различни посоки. Единият от тях се спрял на върха на един хълм и започнал да гледа надолу през бинокъла си. Изведнъж усетил, че го удря някакъв камък, който отскочил от шапката му. Обръщайки се той очаквал да види своя приятел, който вероятно го замервал на шега, само че не видял никой. Още един камък ударил ръката му, но отново не видял никой. Докато изследвал терена надолу той забелязал приятеля си на няколкостотин метра под него. На известно разстояние видял и изгубеният бик и за почнал да вика и да маха към партньора си сигнализирайки му в каква посока да отиде. Докато се спускал от хълма забелязал група от шестима ездачи, които пътували на изток. Те яздили в колона и били на около километър от него. Спирайки се, той погледнал през бинокъла си и останал изумен от това което видял. Конниците изглеждали досущ като на историческите снимки, които той бил виждал преди и били облечени като испански войници с туники, шлемове и копия. Той проследил техните движения докато гледката не започнала да „блещука“ и не избледняла. Отново, всичко това се случва в голяма близост до арката. Колона от войници, която пътува на изток? Единствения форт в тази посока е бил гарнизона в Тубак по време на испанската окупация. Намереният индианец През 40-те години Луи и още един човек от ранчото се натъкнали на останките на древен индианец. До тялото имало и изгнил лък. Облеклото на индианеца било от животински кожи, а на единия крак имало кожен мокасин. Черепът и единия му крак липсвали. Възможно ли е това да е същия индианец, който изчезнал преди толкова много време? Тялото било открито на километър южно от странното съоръжение. Те погребали останките като маркирали гроба с няколко големи камъка. Луи забелязал, че тялото определено не може да бъде на труп, който е преседял 200 години. Преди да чуя горната история аз често се питах какво ли е станало с индианеца, който бил погълнат от арката. Ако порталът е бил видим и от другата страна защо просто не се е върнал обратно през него? Той може дори да не е забелязал промяната обаче и от неговата гледна точка приятелите му са тези които изчезнали. След като не ги е открил вероятно се е върнал в своето село и е установил, че и то липсва. Вероятно е бил транспортиран по някакъв начин през времето и по някаква неясна причина е умрял на този хълм, за да бъде открит от Луи години по-късно. Проблясъкът Рой и Уолт също имаха странно преживяване близо до каменния портал. Един ден те се върнаха на мястото, защото Уолт искаше да събере геоди за своите приятели в Тускон. Гледайки към арката двамата видели, че тя започва да проблясва. Според Уолт това продължило няколко минути и накрая проблясъкът започнал да избледнява. През цялото време и двамата усетили странно налягане в ушите си. След като събрали няколко геода двамата бързо напуснали мястото. По време на летните месеци температурите могат да достигнат 45 градуса. Топлинните вълни „танцуват“ по повърхността и могат да накарат различни обекти да изглеждат все едно проблясват когато ги гледаш. Само че това се случва в средата на януари и температурата беше около 15 градуса. Старият Рой никога не се върна повече на мястото, независимо от нашите усилия да го убедим. Дали проблясъците и странните усещания в ушите са били знак за начало на някаква активация, която така и не бе достигнала своя пълен потенциал? Гледайки изражението на лицето на Рой след като той се върна в лагера може да бъдете сигурни, че нещо наистина странно се бе случило. Изоставеният лагер През годините има доста сведения, че хора са изчезвали в неприветливия район на скалните хълмове. Дали някой е направил грешката да премине през портала в неподходящо време? Следната история подсказва подобна възможност. Докато четиримата изследвахме района се натъкнахме на изоставен миньорски лагер, за който Луи ни бе казал преди няколко седмици. Всичко беше изоставено – дрехи, инструменти, миньорско оборудване, стари одеяла и готварски принадлежности. Имаше абсолютно всичко за поддръжката на един напълно функционален лагер. Гледайки към някои от изоставените вещи бих казал, че лагерът е действал някъде през 30-те години. Изглеждаше все едно някой беше излязъл за малко и никога не се бе върнал обратно. Лагерът беше почти на 2 км. от странното каменно формирование. Дали хората, които са били в този лагер са станали негова жертва или просто са решили да прекратят миньорската дейност и да го изоставят с всички тези вещи? Втората вероятност ми се вижда доста по-нереалистична. Освен това чухме и за история за някакъв златотърсач, който идвал всяка година през октомври и оставал до пролетта. Това продължило няколко години. Един ден обаче той изчезнал безследно оставяйки коня, каруцата и целия си лагер. Вещите му били открити в планината малко пò на север от каменната арка. Тяло така и не било намерено. Личен опит След като нашето две годишно приключение завърши без да намерим заровено злато, ние се върнахме в щата Вашингтон за почти година. След това се преселихме в Туксон, Аризона и този град се превърна в нашия нов дом. По-голямата част от нашия живот се превърна в серия от различни приключения, които следваха едно след друго. Ако Рой и Уолт пристигнеха в дома ни с някаква следа за потенциално съкровище, още на следващия ден тръгвахме с тях. За да можем да живеем по този начин всички ние останахме ергени. Странното изживяване се случи на 14 октомври 1973 г. По време на едно от нашите двуседмични приключения аз се озовах близо до каньона, който води до мистериозното място с каменната арка. Тъй като не бях ходил там почти 4 години, реших да го посетя. Теренът както винаги бе доста неравен. Изкачвайки се сред хлъзгавите камъни в крайна сметка пристигнах на стръмния хълм, който водеше до мястото, което се намираше по-нагоре. Това е едно дълго и изтощително изкачване, така че в един момент направих малка почивка някъде по средата на пътя. Седнах на склона с лице на север. От лявата ми страна (западна посока) стръмният хълм следваше каньона може би около километър, но нещо определено не бе както трябва. Отдолу от лявата ми страна имаше каньон, а там никога не е имало такъв. Тъй като бяха любопитен да разбера какво става си проправих път надолу минавайки през източната страна или поне така си мислех. Скоро установих че се намирам на същия каньон, който водеше към хълма, който бях изкачил. Бях слязъл на повече от 250 метра надолу по каньона, но на различен хълм и сега вече гледах на юг. Някак си мистериозно бях транспортиран на съвсем различна дестинация. Мислейки си, че гледам на запад, в действителност гледах на изток и гледах към каньона, който уж бях изкачил. Нямаше абсолютно никакъв шанс да достигна до този склон изкачвайки първоначалния хълм. Знаейки къде се намирам, веднага усетих какво се бе случило. Точно в този момент, всякакви нотки на скептицизъм свързани с мистерията на това място – се изпариха. Опасявах се да продължа и вероятно трябваше веднага да напусна района. Но любопитството надделя. Отново минах през изтощителното изкачване, преминавайки през мястото където само преди минути си почивах. Осъзнах, че ако нещо свързано със зоната е причинило тази мистериозна телепортация аз може дори да не се намирам в собственото си време. Това бе доста плашеща мисъл. В известна степен бях притеснен от това, което се бе случило. Скоро пристигнах на мястото където бе арката. Всичко изглеждаше нормално, нямаше нито проблясъци, нито светлини или други странни ефекти свързани с нея. Имаше обаче нещо друго. Забелязах колко тихо бе наоколо. Нямаше нито бриз, нито някакви звуци от животни или птици – абсолютна тишина. Поглеждайки надолу, видях че космите на ръцете ми стояха изправени все едно са близо до статично електричество. Започнах да се чувствам неловко и реших да си тръгна. Изглежда всеки път, когато идвахме в тази „зона на здрача“, откривахме някаква геоложка странност, а и този път определено не бе по-различно. Докато се спусках по хълма видях някакви кристални кварцови образувания с яйцевидна форма. Бяхме претърсвали цялата тази местност и преди и не можех да си обясня как бихме пропуснали нещо подобно, защото определено преди не се бях натъквал на такива. Събрах няколко и продължих пътя си. Ако това, което се бе случило бе в резултат на силите действащи в този мистериозен регион не бих искал това да се случи втори път и да бъда отведен бог знае къде. Бях доста облекчен след като излязох от каньона и намерих джипа си точно където го бях оставил 3 часа по-рано. Гледайки нагоре видях да преминава някакъв самолет и определено се зарадвах, че на негово място не бе някаква праисторическа птица. Сега се шегувам, но нещо наистина сериозно можеше да се случи докато бях в тази странна зона. Същата вечер, връщайки се в лагера се опитах да си дам някакъв задоволителен отговор за това какво всъщност се бе случило. Може би точно в този момент някакви сили са се активирали около арката, но бидейки точно под нея вероятно не съм усетил техния пълен потенциал. Във всеки случай нещо ме беше преместило само за микросекунда и при това без да го осъзная докато се случваше. Със сигурност не си въобразявах. През всички тези години запазих това място в тайна, тъй като не исках то да се превърне в някакъв цирк за прииждащи туристи. По мое виждане това не е площадка за кацане на НЛО или пък свещена индианска зона за комуникация с отвъдното, но по някакъв начин може да променя времето на случаен принцип. Само петима живи приятели знаят къде точно се намира. Останалите – Рой, Уолт и Луи се пренесоха в голямата пустиня на небето, където всички ще се срещнем отново. При моето последно посещение там открих, че горната част на арката се бе срутила. Бяха останали само двете колони. Дали това би се отразило на способността на това място да променя времето? Следваща история отговаря на този въпрос. Нови посетители През 2001 г. моят приятел Бил и жена му Мери искаха да посетят местността тъй като бяха чували от нас за забележителните истории свързани с нея. И двамата трябваше да обещаят, че нямаше да разкрият на други хора точното местоположение. Въпреки че им показах каменистият път на картата бяха необходими 3 опита, за да го открият. При техния първия опит, Бил си контузи коляното, но все пак успя да продължи. Трябваше да им напомня колко опасен може да бъде този район. При второ им пътуване те пропуснаха правилният хълм. Въпреки това успяха да намерят част от находището на геоди и бяха изумени. Същата вечер докато лагерували в каньона и двамата усетили лека вибрация идваща от геодите, когато слагали ръцете си върху тях. Мери по-късно спомена, че това място я плаши и че се чувствала неловко през цялата нощ. На следващата сутрин, докато обикаляли района, Бил открил кух геод, който бил достатъчно голям, за да седне в него. Странно е, че бидейки там поне 10 пъти не бях виждал толкова голям геод. Но както споменах, това е едно наистина странно място. Виждаш нещо веднъж, а на следващия път го няма или пък обратното. Дали тези големи геоди са главният източник, който активира природните енергии в тази зона? При техния последен трети опит да намерят арката, Бил и Мери уцелиха точният хълм. След изтощителното изкачване те пристигнали на мястото. Бил откри по-голямата част от това което му бях казал да търси, но по някаква причина арката им се губеше. Докато търсели, Бил и Мери видели от дистанция нещо което приличало на двете колони, които бяха останали. След като пристигнали на точното място където те трябвало да бъдат обаче, колоните вече ги нямало. Дали за сетен път странните сили в тази зона не са си играли с техните умове? След като прекарали целия ден в изследване на района те го напуснали без да станат свидетели на други необичайния явления и пристигнали в камиона си по тъмно. Подготвяйки се да тръгнат обратно към ранчото Бил погледнал отново към каньона. В небето над него и най-вече точно над зоната където трябваше да бъде арката имало сияние с форма на поничка, което силно приличало на полярното сияние. От вътрешния край можело да се видят малки блестящи частици, които се спускали надолу. Бил веднага взел дигиталния си фотоапарат и го снимал преди да изчезне. По-късно обаче двамата установили, че на снимката се вижда единствено черното небе и луната. Използвайки лупа все пак можело да се види нещичко, но то било прекалено бледо, за да се правят каквито и да е изводи. Мери отказва да ходи повече там. Според мен това място представлява естествен феномен, който е сътворен от природата. Там времето бива изменяно без да може да бъде предвидено кога това ще се случи по какъвто и да е начин. По-голямата част от тези трикове на природата изглежда се случват по време на сезона на летните и зимните бури, когато там се натрупва повече енергия. Друг път обаче мистериите се случват по време на спокойна нощ или пък в прекрасен слънчев ден. Без съмнение ще има скептици и вярващи относно всичко описано досега. Това определено не е някаква измама или пък моя фантазия. Мястото съществува и се намира високо на едно плато близко до мексиканската граница. Дали то може да оказва влияние на времето? Със сигурност считам, че това е така и ще продължа да го мисля докато някой не ми докаже обратното. Със сигурност много странни неща се случват в тази дива дестинация, но често остават незабелязани от човешкото око, защото е отдалечено от цивилизацията. Без съмнение ще се върна отново там някой ден. Дали тази мистерия ще бъде обяснена някога само времето ще покаже. Вярвам, че има предостатъчно свидетелства, че нещо се случва в околността без да е ясно точно на какъв принцип. Дали това би ви накарало да тръгнете натам? От Рон Куин Източник: http://www.tucsonweekly.com/tucson/mysteries-in-the-mountains/Content?oid=1072291

1 2 3 4 5 Category: Любопитно | Views: 420 | Added by: Weekend | Rating: 0.0/0

Total comments: 0