Open Eyes - Conspiracy,Zaitgaist Movemen

Флороид,Хлорид - Паста за зъби и Питеина вода

Weekend — Mon, 13 Apr 2015 19:37:26 GMT

Аз съм единственият в къщи, който си мие зъбите с паста без флуор, вече 2-ра година и нямам нито един кариес или проблем с венците. Преди това съм изпробвал почти всички видове пасти на пазара, възпаляваха ми се венците и имах по 1-2 кариеса на година. Сменям четката поне два пъти в годината, не ползвам даже и конци, въпреки че са ми на гъсто зъбите. Родителите ми ползват каквато паста хванат и са редовни клиенти на стоматоложката :D От край време им приказвам да пробват без флуор, но си дебелоглави :D Съвет : Пробвайте да си миете зъбите само вечер а през деня, примерно след кафе, използвайте дъфки. Честото миене може да не ви понася. Ако имате проблем със зъбите и венците, стоматоложката ми казваше така - сменяй пастата и четката, докато нацелиш вярната комбинация. Затова вода - най-добре дестилирана. А паста без флуор има на 3-4 лв - например един от вариантите на Л'ангелика (италианска), ако е толкова важно. Ние вече от година само такава позлваме вкъщи - купихме си дестилатор от амазон, ценна придобивка. На вкус е чудесна, мека, лека, пивка, прясна, на нищо не мирише. Чаят с нея е фантазия, чорбите също. Това, което остава в контейнера - абе по-добре да не знаете как смърди..., на вид е само кафяво. Чешмянка вече не мога да пия, повдига ми се, дори да я забъркам с нещо пак й усещам миризмата. Но ако не ви се дават пари за машина - най-разумното е нискоминерализирана или с обратна осмоза - но последната за мен е много неприятна на вкус, поне тия, дето съм купувал. Минералните - то е ясно, че няма как да не се пият... "полезните минерали" във водата са гарнирани с много повече неполезни неща (пестициди, химии, тежки метали, радиация, микроорганизми и др.), да не говорим, че "полезните минерали" в "голата" вода по-трудно се усвояват от организма и само се трупат. Защо? Защото са неорганични. В растенията и билките също са неорганични (то няма какви други да са), но са свързани в "органични комплекси" на растението, поради което за тялото е много по-лесно да ги усвои и използва. Един пример: калция - и да се тъпчеш с калций, той доста трудно се усвоява и не стига до костите, в кръвта може да е повече, но пак да имаш чупливи кости. Накрая почва да се трупа по кръвоносните съдове и да ги калцира или камъни в бъбреците. преди година бях се вкарал в един филм с флуора. Четох една новина из нета за майки протестиращи против флуора в млякото и от там като седнах цяла нощ се рових в едни международни сайтове с изследвания статистики и прочие. По едно време към 5 сутринта взех да се притеснявам за живота си от това, което изчетох. Оказа се, че това с флуора е една голяма разработка да държат населението в подчинение. Знам сега ще ме застреляте с приказки, че вярвам в теория на конспирацията, но тогава ми изтекоха очите от статистики и изследвания правени от университети из целия свят, които потвърждават, че флуора изобщо не помага като го ползваме с пастата за зъби или флуриране на водата, както са правили някои държави. А от къде го добиват, ами по спомени от тогава какво четох - от преработката на алуминий. Стигнах до там, да проверявам в кои държави са забранили флурирането на водата и в кои все още се ползва. Та сега като мернах тази тема във форума и пак изтръпнах. Според мен, колкото по-малко имаме досег до химикали, пък било то "доказано" безвредни по добре ще живеем. Смея да не се съглася, тази постановка че дестилираната /дейонизирана, деминерализирана/ вода е токсична, не се базира на някакви ясни доказателства, това примерно не обяснява защо в една химична лаборатория или биохимична такава използват дестилирана вместо чешмяна примерно. Освен това водата, която тече от някъде си, минава по 100км тръби, абсорбира какви ли не простотии, били те живи или неживи и после ти си пълниш каничката и сядаш да пиеш пред телевизора и смяташ че си по-добре? Няма някаква еднозначна информация относно токсичността или не на такава вода, по моему дестилираната вода е добър хелатор и свързва доста комплекси, които циркулират свободно из тялото, по този начин може да има дори и позитивен ефект употребата и, но на дневен базис съм по-склонен да подкрепя формулата "от всичко по-малко". Ами напротив, за разлика от твоите "общи" приказки, има съвсем ясни доказателства за абсорбцията на големи количества дейонизирана вода. За справка ТУР-синдром (http://www.medinfo-bg.com/?page=statiq&id=771 F Пряко застрашаващо живота, драматично състояние. Като жокер ще дам че почти всичката изпита през устата вода се абсорбира. Критичното количество го ма в линка. Това и редица други, са причината да не се ползва в медицината. Не е редно хора без необходимата подготовка да препоръчват потенциално животозастрашаващи практики

Kingsman“ и годината на mind control-продукциите

Freedom — Thu, 09 Apr 2015 01:22:03 GMT

kingsmanintro Както става много често, най-хубавите неща са неочакваните. „Kingsman: The Secret Service“ е свежо кино-предложение, което към днешна дата представлява една от най-добрите илюстрации за някои аспекти на фрагментирането и психотрониката, които съм обсъждал в миналото по повод проект Монарх и в поредицата вибрация-натрупване-контрол. Няма да се впускам в големи подробности, защото, както вече съм казвал, темата за контрола над съзнанието е на практика изчерпана за мен в своята техническа част (макар все още да представлява интерес като архетип), но който иска визуална представа за някои неща, които съществуват на практика – може да гледа този филм. В този смисъл, това не е анализ, а статия-потвърждение. Тъй като предполагам, че VC (който от години се е специализирал в този тип тематики), в някакъв момент ще направи подробен разбор на „Kingsman“, в това резюме ще обобщя само някои общи наблюдения.

2014 х programming

„Kingsman“ е поредната екшън-комедия по комикс и макар в него да няма ясно дефинирани супергерои, това не прави наличието на клишета по-малко присъстващи. Въпреки това филмът успява да остане забавен, което отчасти е плюс за продукцията, защото ефекта е, че смекчава много брутални факти от проектите по контрол над съзнанието; прилежащият към плюса минус на този аспект обаче, е че за пореден път много сериозни теми биват профанизирани по начин, който е изключително добре преценен и няма друга дума за това действие освен „умишлено“.

Няма да се впускам подробно в номерологията около филма, защото тя е банална и всеки път – една и съща. Искам да подчертая, обаче, че дефакто филмът е от 2014 г. (това че идва по нашите екрани през февруари 2015 г. не променя факта). След като излязох от киното си дадох сметка, че 2014 г. бе изключително наситена година за филми, които разкриват информация около mind control-тематики (а за ТВ-сериалите да не говорим...). За това по всяка вероятност има причина и тя със сигурност не е едноизмерна, за да бъде посочена с лека ръка. Най-очевидния довод за това е масова активация с цели, които само самите програматори познават в дълбочина и би било глупаво да бъдат „отгатвани“. Друга причина за това може да бъде, че човека на колективно ниво е по-подготвен да получи достъп до някои аспекти на реалността, които са факт на тази планета от почти 1 век.

През 2014 г. имахме филми като:

• „Divergent“ – филм с „Hunger Games“-привкус, в който индивидуалните техники за контрол над съзнанието са ясно демонстрирани; виждаме и как правителството създава армия от зомбита, които изпълняват задачи по команда.

• „The Giver“ – приятна екранизация на романа на Лоис Лаури, който отне 11 години, за да бъде екранизиран. Продукция, която ни показва как цяло едно общество може да съществува с потиснати сетива, спомени и генетична памет, което няма как да не бъде свързано с контрола над съзнанието на масово ниво. На практика виждаме формàта под който съществуват много извънземни общества и начина по който някои фракции искат да оформят социалната структура на нашата планета.

• „Mockingjay – Part 1“, в който виждаме основите на пропагандата на съвременната тиха диктатура и войната между 2 фракции, които се борят да наложат своята собствена представа за нещата, докато са въвлечени в информационна (и действителна фронтова) война. „Добрата“ фракция на чиято страна е Катнис използва същите методи като на Тъмната фракция, която е на власт. „Светлите“ превръщат живота ѝ в риалити шоу и използват истинските ѝ емоции като манипулативен лост за посяването на дадени настроения, които да доведат до социално кресчендо. Този масов телевизионно-пропагандистки и популистки brainwashing в крайна сметка носи още и още конфликт, защото една система никога не може да бъде заменена от друга, която е „по-добра“ (просто защото някой вярва в „чистотата“ на идеологията зад последното). Това не решава проблеми и не освобождава закърнелите емоции, а само ги потиска още повече. Неизбежното отприщване на тези емоции е символизирано от взривяването на язовирната стена и изтичането на всичката вода, която символизира емоциите. След всичко това виждаме и лайтмотива на сюжета – пълното програмиране на мъжкия аспект Пийта, който е пречупен с различни техники от противоположната фракция и е програмиран да убие Катнис. Твърде конкретен акт, но с доста абстрактни корени, като крайния резултат на практика води своето начало от фрагментиращата природа на самите Игри на глада във филма. Разчупването на психиката е закономерно след целия преживян ужас на подобно събитие – нещо което е действителна техника за фрагментиране, описана подробно тук. Разбира се на фона на този ужас, „Светлата“ фракция празнува своя временен триумф и величае философията си, напомпвайки масите с още и още синтетична пропаганда. Главната роля в това действие е поела нашия архетипен резонатор за Кралицата – Джулиан Мур, която тази година получи и Оскар. Тя играе президент Алма Койн, роля подобна на тази в „Seventh Son“, който бе споменат тук. Тя и Катнис резонират с матриархата на Орион, който срива мъжката власт на Кралете NEKH и налагат ново статукво.

• „The Maze Runner“ – първият от поредицата филми, които разгръщат идеята зад лабиринта като Монарх-script, който се налива като шаблон в току-що фрагментирания индивид. Споменал съм го в главата „Други вътрешни конструкции и шаблони“ в темата за Монарх. Дори не мога да изкарам по-висша перспектива от тази продукция, която например с лекота може да бъде изведена от „The Giver“. Предполагам книгите по които е правен филма (и бъдещите му продължения) са писани от жертва на Монарх и на практика сюжетите му изникват от собственото му програмиране. В сюжета дори пряко се казва, че става въпрос за mind control-проект на дадена правителствена фракция. Целият сюжет е преизпълнен с Монарх-мотиви. Забележете, че всички споменати филми дотук (включително „Kingsman“, за който ще кажа малко повече след няколко реда) имат за обект на контрол деца. Защо? Защото фрагментирането на практика винаги се извършва върху деца, когато съзнанието още е неоформено и може лесно да бъде пречупено.

• Макар да съм сигурен, че пропускам много продукции от 2014-та година с подобни сюжети (за което после сигурно ще ме е яд и ще се самобичувам ритуално), смятам да завърша този списък с „Birdman“ – заглавие, което към настоящия момент сигурно е познато на всички по очевидни причини. Не искам да бъда разбиран погрешно. Филмът е кинематографско събитие, което просто бе завършека на една изключително силна кино-година (в сравнение с предишни такива). Изключително добре заснет, актьорската му игра е поразителна и това отчасти се дължи на факта, че целият cast играе ролята на своя собствен двойствен живот, защото всички актьори са на практика Монарх-субекти. Казано накратко, „Birdman“ е аналога на „Black Swan“, но с мъж. Приликите между тях стигат дотам, че и двата филма имат в заглавието си птица, и дори започват с „b“ и завършват с „n“; с това не правя никакво налудничаво конспиративно твърдение, просто искам да кажа доколко са ми еднакви :) За да не повтарям вече казани неща, всеки може да си припомни анализа на „Black Swan“ тук. Колкото до „Birdman“, всеки интересуващ се от кино знае, че филмът е художествена интерпретация на живота на Майкъл Кийтън, който беше на върха на славата си в годините, в които изигра първия „Батман“. Самата роля на Батман е двойствена сама по себе си и е предпоставка за Монарх-сценарий. Брус Уейн е фрагментиран отвъд всякакъв предел, когато родителите му са убити брутално пред него, докато той все още е малко дете. Това ражда неговата „тъмна страна“, която по-късно се превръща в Батман. На практика, Брус Уейн е личността, която просто чака да измине деня, за да може да се прояви Батман – чисто и просто – това е функцията му. Защото лицето на индивида няма почти никаква индивидуалност. Сянката му обаче има. Иронично, точно това е показано в „Birdman“. Майкъл Кийтън играе себе си – актьор, който е минал своя кариерен пик в ролята си на супергероя Birdman/Batman (не че нещо, но пак имаме „b/n“ и почвам да си мисля, че наистина значи нещо – дори името Брус Уейн загатва, че тази личност съдържа Батман в себе си) и отдавна е залязъл. Сега той отново се опитва да изгрее чрез постановка на Бродуей, която да го върне на върха. Нещата обаче не се разиграват както трябва и неговото алтер его на Birdman (който във филма дори умишлено е направен да прилича на Батман) взима връх, което води до още проблеми. Реалността и илюзията (генерирана от фрагментираното съзнание на Ригън) се смесват и в края на филма зрителят дори няма еднозначен отговор дали това, което вижда на екрана е реално или сме се изгубили изцяло в коридорите на пропадналото съзнание на главния герой. Всичко това повдига и много философски дискусии, което в крайна сметка прави филма онова, което е. За съжаление обаче, Холивуд не създава такива сюжети случайно и това на практика е послание за всички нас каква е същността на истинския свят на „звездите“. Това е ясно демонстрирано и от всички останали актьори във филма – дори в сюжета личният живот на всеки един от тях е каша съставена от размитата реалност на това кой си на сцената и кой си в личния ти живот. Идва момент, в който разликата вече не може да бъде правена. Дъщерята на Ригън пък е олицетворение на всички деца на известни актьори – общо взето същия mess. Техният живот просто неминуемо пресъздава още от същото, защото не познават друго. Това е цикъл от повторения с предизвестен край. Лично за мен е много символично и че Майкъл Кийтън не взе Оскар за главна мъжка роля в „Birdman“ (награда, която определено заслужаваше). Впоследствие медиите умишлено наблегнаха на тъгата на актьора, който прибира подготвена си реч в джоба, когато разбра, че не печели отличието. Сякаш съдбата на Ригън излиза извън самия филм и се смесва за пореден път с автобиографията на Кийтън, който въпреки качествата си остава непризнат по аналогичен на героя си начин, подсилвайки темата зад самия филм и неговата драма. А тя за съжаление отива много отвъд очевидното и има много по-мрачни краски отколкото една обикновена човешка/актьорска трагедия. Това е тъжният живот на една фрагментирана личност.

That being said, let's move forward.

„Kingsman“

Досега не съм изградил достатъчно контекст, за да мога да кажа всичко, което може да бъде видяно във филма, затова ще се спра само на очевидното.

Режисьорът на лентата е свежарката Матю Вон, който не обича много светлината на прожекторите, но това не му е попречило да забърше тихомълком Клаудия Шифър. Вон има странно потекло, защото в един период от живота си става ясно, че той е от генетичната линия на де Веър. В началото на живота си, той остава с впечатлението, че баща му е друг, но след собствено разследване открива, че е син на Джордж де Веър Друмонд, английски аристократ, който е внук на крал Джордж VI. Това беше интересно за мен, защото единственият де Веър за който съм чувал, е Николас де Веър – (квази)аристократ и писател, който преди си партнираше в някои редки изследвания с Лорънс Гарднър, докато последния бе все още жив. Де Веър има две книги за кръвните линии на дракона от негова гледна точка. Самият той се гордее с тъмното си потекло, като всеки истински Тъмен и в книгите му има доста рядка, вътрешна информация. Както и със самото творчество на Гарднър обаче, и тук става въпрос за много умишлена дезинформация по поръчка на някоя фракция (особено що се отнася до феически и елфически кръвни линии, които той тълкува по малко куц начин). Това означава, че повече от всякога вниманието трябва да бъде завишено, когато се четат негови неща.

С този background in mind, можем да разгледаме фигурата на Матю Вон по коренно различен начин, предвид, че всички аристократски генетични линии носят своя generational programming още на ДНК-ниво. Самият Вон, бидейки де Веър, просто е програмиран по default. Няма как да бъде иначе, защото, както съм казвал, тези хора причиняват на своите деца същото, което причиняват на целия свят. В този контекст, не е ли интересно, че Вон прави доста разобличаващ филм за mind control в лицето на „Kingsman“?

Това като цяло също е любопитно, защото ако 2014-та бе годината на programming-a в киното, 2015-та се очертава да бъде същото, но от гледна точка на шпионските филми и програмирането тип „super soldier“. Тази година ни чакат, новият филм за Бонд „Spectre“; римейк на „The Man from U.N.C.L.E.“ (с режисьор Гай Ричи – последният е добър приятел с Вон), който пък е първата телевизионна имитация на филмите за Бонд; „Spy“; „Mission: Impossible 5“; „Hitman: Agent 47“, както и много други (и отново – дори не се спирам на ТВ-сериалите на тези теми). Самият „Kingsman“ е, както самия Вон се изразява: „любовно писмо към старите филми за Бонд и класните шпионски ТВ-сериали“. По тази причина можете да усетите много от аромата на този дух в „Kingsman“. Като цяло филмът е и като портфолио за странните връзки в Холивуд, начина по който се случват нещата във вътрешните кръгове на тайните общества и как се избира кой какъв да го играе. За да проследите динамиката на това, нека дам следния пример. Вон е режисирал филм с Даниел Крейг на име „Layer Cake“ през 2004 г. Това е последното появяване във филм на Крейг преди да бъде съобщено, че той ще бъде настоящия Джеймс Бонд – роля, която той изиграва за пръв път през 2006 г. в „Casino Royale“. В последният филм виждаме появата на персонажа Le Chiffre, чийто прототип в книгите на Флеминг е Алистър Кроули – неговият ментор. Иронично, в първият Шерлок Холмс на Гай Ричи, Марк Стронг играе ролята на Лорд Блекууд, чийто първообраз отново е Кроули. В „Kingsman“, Стронг играе ролята на „Мерлин“ – същата архетипна роля на „магьосника“ (макар и в двата случая да е псевдо такъв), която той е заемал и преди. Сега Вон прави филм, очевидно вдъхновен от историите за Бонд и ползва същия „магьосник“. По подобен начин, Колин Фърт прави второ участие във филм, който има „king“ в заглавието си. За първият такъв, той печели Оскар за главна мъжка роля. Това е интересно да се вземе под внимание, предвид че джентълмените-шпиони в „Kingsman“ на практика представляват модерния еквивалент на рицарите на Кръглата маса от артуровата легенда, което само по себе си е доста окултна идея на която няма да се спирам в момента. Т.е. те служат „на краля“ (роля, която Фърт вече е играл в „Речта на краля“), или в случая – на английската кралица – точно както Джеймс Бонд служи на кралицата и нейния женски администратор; а последната, разбира се, носи името... „М“. Повече за символиката на това – тук. Все пак, нека не забравяме, че концепцията зад джентълмена е да служи на дамата – нещо разгледано подробно в следговора на „Империите“. В тази светлина концепцията зад „Kingsman“ става доста интересна...

Всички тези връзки може да изглеждат твърде абстрактни или просто случайни на широката публика, но ви уверявам, че вътрешната логика на хората стоящи зад Холивуд е много различна от очевидната такава и е много по-близка до това, което описвам. Различни актьори и режисьори задействат определени архетипи в колективното несъзнателно, което бива ползвано от различни фракции за различни цели. Понякога това създава различни манифестации. В подобни случаи казваме, че живота имитира изкуството. Прост пример в настоящия контекст.

Вдъхновен от Параолимпийските игри в Лондон, Вон решава, че иска герой с протези вместо крака за образа на Газелата в „Kingsman“. В даден момент за ролята е approach-нат известният олимпийски състезател с протези вместо крака – Оскар Писториус като разбира се е питан дали би играл ролята на хладнокръвен убиец. Макар да отказва, за да се съсредоточи над спортната си кариера, иронично Писториус се превръща в убиец в реалния живот, застрелвайки приятелката си, манекенката Рийва Стийнкамп. Във филма, Газелата застрелва един от персонажите през врата. Писториус застрелва Стийнкамп през врата. Животът имитира изкуството, макар и понякога в нелинейна хронология.

Както казах, „Kingsman“ е тържество на mind control-a и психотрониката.

Самюъл Джаксън играе злодеят в сюжета – милиардерът Ричмънд Валънтайн (малко комично на фона на това име – премиерата на филма в САЩ е в уикенда на св. валентин). На идейно ниво той представлява онази фракция от тайните общества чиято визия за света подкрепя малтусианството като решение на инженираната предстояща криза. Подобно на основния мотив в „Watchmen“, Валънтайн иска да изтреби по-голямата част от населението на Земята и да остави само елита, за да може планетата да оцелее. Респективно, той имплантира чип зад дясното ухо на всички важни фигури в правителствата по света с двойна цел – да ги спаси от електромагнитния сигнал, който ще генерира социален апокалипсис, но също така – за да може и да ги контролира. По същество това е чип за контрол над съзнанието, който факт носи ясно послание – всички фигури, които смятаме за ключови буквално са кукли на конци. Онези кукли, които не са съгласни с плана му биват задържани в неговия персонален затвор или просто са екзекутирани и по този начин са премахвани тихомълком от сцената. На цялото останало население по света се подарява безплатен интернет и мобилни услуги – „завинаги“, което генерира овчи възторг у стадото. Това става чрез технологията, която се състои от нови СИМ-карти, които биват раздавани for free на „добра воля“. Чрез сателитна активация, сигналът буквално кара хората да излязат извън контрол и да започнат да се избиват едни други, губейки всякакъв разсъдък. Подобно нещо може да бъде видяно тук в откъса от филма „Resident Evil: Extinction“ и „Serenity“, който съм качил във vbox (макар във втория да става дума за индивидуална активация чрез programming-анимация). Друга много добра илюстрация, свързана със същият ефект, но чрез телевизията като проводник, може да бъде видяна във филма „The Phantom“ от 2009 г.

Между другото, Марк Милър – авторът на комикса по който е направен „Kingsman“ – обяснява, че е заимствал тази идея за масово активирана агресия от някакъв професор от университета в Глазгоу, който му казал, че ако рептилоидния мозък бива активиран в своя пълен потенциал, хората ще станат изключително териториални, агресивни и на практика – ще унищожат себе си и един друг. До степен в която майката може да убие бебето си без изобщо да се замисли – точно както във филма.

Всичко това идва да покаже, че дори зад официалната версия на сюжета стои реална идея, а не художествена измислица. Разбира се, ние сме наясно с това и знаем, че контролът над съзнанието в масова форма е напълно възможен и само чака някой да натисне бутона. Забавното е, че всичко това е показано – новата манифактура на чиповете, които стават на СИМ-карти за телефоните чрез които дефакто става контрола чрез сателит. 1 към 1. Това е реална технология и на теория може да направи всичко илюстрирано във филма. Друг въпрос е дали това ще бъде допуснато от духовна гледна точка на масово ниво от колективното несъзнавано. Unlikely.

Разбира се сателитът бе унищожен от „добрите“ в сцена много наподобяваща skyfall-a на Феликс Баумгартнер, което отново прави архетипна Бонд-връзка за която съм говорил тук. Виждаме обаче и че унищожението на един сателит не значи нищо и той веднага може да бъде заменен от друг, което е ясно послание.

С течение на сюжета виждаме и локална демонстация на психотронен генератор в сцената с църквата, която е една от най-бруталните в целия филм, но е толкова близка до реалността, че направо си черпи от нея за пореден път (руснаците са правели множество подобни опити). Галахад казва на Валънтайн, че е бил без всякакъв контрол. Абсолютно вярно. Много секти, които извършват масови самоубийства са под влиянието именно на такава играчка.

Самото обучение на Егси в тайните служби е учебник за фрагментация, който се използва 1 към 1 в проекти в стил Монарх. Давенето, скачането с парашут и кучето – всичко това са реални техники за фрагментация на съзнанието, които се ползват и до днес от фракциите, които все още разчитат на старите и сигурни методи. С тази разлика, че хора наистина умират при реалния процес и няма никакъв set-up. Например програматора събира две деца и застрелва едното пред другото. После казва на живото, че е избрал него пред вече мъртвото му другарче и той (програматора) е неговия спасител. Това създава когнитивен дисонанс, което води до фрагментация. Програматорът е едновременно и агресор, и спасител и съзнанието се отваря за програмиране от жестоката травма. Това е много подобно на сцената с кучето. Между другото първоначално Вон е искал кучетата наистина да бъдат убивани в сюжета, но неговия co-writer Джейн Голдман го убедила, че с това ще загуби аудиторията и този мотив е премахнат. Навярно Вон иска да разиграва реални спомени от своето собствено програмиране. Намираме потвърждение на това в дома на Галахад, където той и Егси водят спор на фона на препарираното куче, което е обградено от препарирани пеперуди Монарх окачени по стените, което е типична кино-препратка, която може да бъде открита в множество продукции и сочи към всичко вече казано.

Смешното е, че самият Егси смята, че служи на доброто и прави нещо важно, но всъщност можем да видим, че той е поредната пионка, която служи на големите – просто статуса му вече е малко по-различен – носи скъпи дрехи и има достъп до висока технология, но това не прави ролята му различна. Той е роб на една система, която ще изтиска целия живот от него и после ще го забрави. Той се превръща в супер-войник, с което затвърждава цялото си програмиране. В последната сцена имаме ритуален секс, който затвърждава програмата. Макар на пръв поглед тази сцена да е изцяло с комични функции, тя е добре преценен композиционен елемент в една продукция, която следва ясна поредица от събития. Неслучайно сексът е анален, защото именно така завършва запечатването и imprint-ването на дадена програма в съзнанието на мъжете-роби. Това че сексът е с руса принцеса символично ни дава да разберем, че става дума за „Монарх“ (игра на думи за бавноразвиващите се) – пряко и преносно.

На практика целият филм е един programming script, който е представен лековато, по младежки и забавно. Филмът е добър entertainment и така и трябва да бъде – това е начинът да се представи подобна идея на масите. Ако нямате вътрешна информация, дори няма да си помислите, че в този филм има нещо неприятно (освен може би сцената в църквата, която си е бруталничка).

Краят на филма е жигосан от логото на Kingsman, което при завъртането си е очевидно „K“, водейки ни до нашата любима 11-ка, която бележи недвусмислено и цялата идея зад филма.

v k

Заключение

Забелязвам засилване на идейния подтекст в сюжетите през последната година и лично мен това ме радва. След успешната кино-година и добрия старт на настоящата с „Jupiter Ascending“ (чийто анализ предстои до седмица и нещо), надявам се това да продължи, защото имам намерение да залагам на все повече метафори свързани с киното в бъдещата си работа, тъй като смятам, че филмите са най-прекия и достъпен език чрез който колективното несъзнавано се самопревръща в колективно осъзнато. Лично за мен това е много красив процес, който ми е дал много и по тази причина ценя дълбоко и мисля, че си струва да му се обърне повече внимание.

Мистериозният времеви портал в Аризона

Weekend — Wed, 08 Apr 2015 22:18:18 GMT

Дълбоко в планините на Аризона, близо до мексиканската граница се намира загадъчно място, което може да променя времето. През 2002 г. Рон Куин изпраща своите преживявания свързани със зоната на местна медия и след няколко месеца те решават да ги публикуват, тъй като считат, че са доста завладяващи. Рон и неговият брат откриват портала още през 1956 г. и в продължение на всички тези години на няколко пъти са били свидетели на неговото въздействие. Това което ги кара да споделят публично пазената с години тайна е новината, че електрическа компания планира да изгради високоволтово трасе, което ще премине много близо до тайна каменна арка, за която знаят само няколко човека от местно индианско племе. Те се опасяват, че това допълнително може да засили аномалиите, които се случват в този район от векове.

Изданието съобщава, че не знае точното местоположение на мястото и само представя историите, които разбира се не може да потвърди. Следва историята на Рон.

Светлините в небето

Всичко започна след като напуснах армията. Брат ми Чък ме попита дали бих искал да направим едно продължително пътуване на територията на Аризона. Целта бе да търсим изгубени съкровища, за които имаше различни сведения, че са скрити в тази зона по време на испанската окупация. Въпросът му направо подпали моя приключенски дух, така че се заехме с изготвянето на предварителните планове. Спестихме достатъчно финансов капитал с помощта на нашите родители. Той трябваше да ни стигне за две години. Тогава аз бях на 23, а брат ми на 26 години. Напуснахме Такома, Вашингтон на 20 март 1956 г. Нашата крайна дестинация трябваше да бъде Аривака, Аризона – малко пустинно селце, по това време може би с около 70 жители. Това старо кирпичено селище се намираше в центъра на местността, която приютяваше някои от тези скрити съкровища.

След около 3 седмици прекарани в издирване, една вечер аз и брат ми си почивахме в направения от нас лагер. На юг скалистите върхове на планините Тумакакори се очертаваха в тъмното небе. Нашето внимание бе насочено към две големи сфери, които излъчваха синьо-зелени светлини. Те се спускаха бавно зад планините, които бяха само на няколко километра от нас. Това не бяха сигнални ракети, нито пък идваха от конвенционален летателен апарат, тъй като не чухме звук от самолет, който да наруши тишината на нощта. Двете светлини изчезнаха за минути.

На следващата вечер точно по същото време в 20:05, светлините се появиха отново на същото място. Те също изчезнаха между върховете. Няколко дни по-късно Луи Ромеро, местният каубой от ранчото Аривака се спря при нас. В седмиците, които прекарахме заедно се сприятелихме и успяхме да научим голяма част от историята на тази местност. Докато бяхме в Аривака, чухме от местните, че ако Луи ти каже нещо, можеш да заложиш живота си, че казва истината.

По време на едно от своите посещения той ни разказа много истории, които бяха фокусирани върху близките планини. Някои от тях бяха на границата на паранормалното. След като му описахме странните светлини, които видяхме, той се усмихна казвайки ни, че и други са ги виждали още през 1939 г. През месеците, които прекарахме в местността ги видяхме още няколко пъти.

Портал към боговете

Един ден докато се връщахме от Аривака забелязахме стар камион, който беше паркиран покрай пътя със спукана гума. Нямайки резервна такава, човекът се опитваше да хване някой на автостоп до най-близкия сервиз. Ние го взехме с нас и скоро пристигнахме в едно ранчо където имаше и бензиностанция. След като там му поправиха гумата върнахме индианеца (който се казваше Джон) до камиона и му помогнахме да сложи гумата. Той беше изключително благодарен, тъй като малко „бели хора“ бяха проявили подобно отношение към него.

След около месец, докато бяхме в лагера, видяхме да приближава някакъв ездач. С изненада установихме, че това беше същия индианец на който помогнахме с гумата. Той ни каза, че работи временно за някакво местно ранчо, като проверява оградите в околността. Докато разговаряхме по общи теми свързани с района, Чък спомена че сме търсачи на съкровища. Джон каза, че като дете бил чувал много от историите свързани с изчезнало злато и сребро. Той също смяташе, че някои от историите бяха истински, тъй като през 1907 г. подобно съкровище било намерено близо до градчето Ногалес.

По-късно Джон ни разказа за някаква мистериозна каменна арка. Рой (друг член на нашата група) веднага се сети, че ние вече се бяхме натъкнали на подобна формация, която се намираше на юг от лагера. Първите думи на индианеца бяха: „Влязохте ли през отвора?“

Казахме му, че не сме. Бяхме я забелязали докато слизахме по един хълм, но тогава обърнахме малко внимание на тази странна конструкция. Джон ни каза, че някъде около 1800 г. трима индианци ходили на лов и на връщане открили каменна арка. Бидейки в добро настроение те започнали да се гонят в нещо подобно на игра като влизали през отвора на арката.

Само няколко мига по-късно един от индианците преминал през входа но така и не излязъл от другата страна. Ужасени, че вероятно са влезли в свещена територия на боговете, останалите двама индианци бързо напуснали мястото. Пристигайки в селото си те казали на местният знахар как техният приятел се изпарил пред очите им. Тъй като историята бързо се разпространила сред племето доста от неговите членове отишли на мястото да видят тази каменна структура. Те хвърляли камъни и други предмети през процепа, но нищо не се случвало докато една възрастна жена не се пробвала. Тя хвърлила жив заек, който моментално изчезнал. Индианците отстъпили назад и дали на това място името „портала на боговете“.

(Тази история силно напомня на описаният инцидент от архивите на румънският Департамент Нула от книгата „Подземните тайни на румънският сфинкс“. При този случай двама алпинисти мистериозно изчезват в рамките на няколко часа докато изкачват стръмна скала, която имала малка тясна платформа в горния си край. Освен това мястото било изрисувано със странни символи ерозирали от времето. Когато и втори алпинист изчезва вече пред очите на поне десет свидетели от различни правителствени служби, в създалата се паника е решено скалата да бъде взривена. След като скалата била вдигната във въздуха останал полупрозрачен светлозелен контур като лека мъгла. След няколко дни той също изчезнал. Двамата алпинисти никога повече не се появили... В тази връзка е интересно да се отбележи, че през годините няколко от читателите на публикацията на Куин оставят в коментарите си описания на подобни истории от цял САЩ. – бел. Alien)

Самият Джон е бил на мястото доста пъти. Само веднъж обаче той наблюдавал нещо странно и това се случило през 1948 г. Надигнала се голяма буря и небето било обсипано с тъмни облаци във всички посоки. Когато минал близо до арката, той забелязал, че небето което се виждало през нейният отвор вече било синьо и нямало абсолютно никакви облаци. Той подходил внимателно към структурата и леко надникнал през процепа. Планините от другата страна не се били променили, и си стоели същите. Небето обаче било различно – то било напълно ясно. Гледайки през единия от ъглите на структурата, небето отново било покрито с тъмни облаци. В този момент го обзел силен страх и напуснал веднага мястото.

Вероятно Джон дефакто е гледал в друг времеви период през този портал. Ние разбира се го питахме защо при това положение мястото не е било изследвано? Той отговори, че само неговите хора знаят за тази история и че тя никога не е била споменавана на външни хора. Единствената причина поради която той ни сподели за нея (по неговите думи) беше, че е изключително признателен за начина по който се бяхме отнесли с него, когато беше закъсал по средата на пътя.

Тъй като бяхме изключително заинтригувани решихме да направим още едно пътуване до това отдалечено място заедно с Рой и Уолтър – други двама ловци на съкровища, които бяха в нашия лагер. Терена, който води до мястото определено е доста неравен, а и с тези скалисти планини шега не бива. Навлизайки в тяхното царство всяка една грешка може да се окаже фатална. В тази мистериозна зона ветровете са оформили причудливи скални формирования, които покриват целия пейзаж. Продължавайки нашето търсене открихме големи находища на геоди. Земята буквално гъмжеше от тях. Някои от тях дори бяха отчупени разкривайки своята кристално оформена вътрешност.

Когато стигнахме до арката, видяхме че структурата имаше заплашителен вид. Тя стоеше на един скалист хълм и беше висока около 2 м. и широка метър и половина. Колоните ѝ бяха приблизително 40 см. в диаметър и бяха направени от андезит.

Чък подхвърли няколко камъка през процепа, но нищо не се случи. След това аз сложих ръката си през дупката. Рой, който беше най-суеверният от групата каза да не си играем с огъня, защото историята може и да се окаже вярна. Знаейки как ще реагира реших да се пошегувам с него и почнах да викам сякаш нещо ме дърпаше от другата страна. След това отскочих назад, а Рой ми тегли една... После станахме близки приятели, така че той не ми се сърди за шегата.

След няколко часа напуснахме това интересно място като взехме няколко геода. Спомням си, че мислено се върнах към зоната чудейки се дали наистина там става нещо, което може да променя времето – при това на случаен принцип. Дали бе свързано изцяло с арката или пък някакви непознати природни сили бяха в дъното на всичко? Със сигурност щяхме да узнаем отговора на този въпрос – поне що се отнася до промяната на времевия диапазон.

Преди да продължа бих искал да изложа една теория, която ни беше споделена от хора, които са доста добре запознати с различни странни и паранормални явления. Вероятно огромното струпване на геоди под повърхността оказва влияние на времето по някакъв мистериозен начин. Когато всички естествени природни елементи като вибрацията на кристалите, електрическият заряд в атмосферата и магнитното поле на земята достигнат до някакви определени стойности в един и същ момент, законите на природата се преобръщат, като се случват неща, които са отвъд нашето разбиране. Нещо подобно на това да хвърлиш камък в басейн със спокойна вода. Арката е в ролята на камъка, а вълните които се простират навън са в ролята на природните сили. Влиянието може да се простре от няколко метра до цял километър. В зависимост от начина по който става активацията всичко в тоя условен вибриращ кръг може да бъде пренесено до друг времеви период. Когато вълните се успокоят – всичко се връща към нормалното.

Испанските войници

Една друга изумителна история от местността е свързана с двама каубои, които търсели изгубен болен бик. Двамата се разделили и започнали да претърсват района в различни посоки. Единият от тях се спрял на върха на един хълм и започнал да гледа надолу през бинокъла си. Изведнъж усетил, че го удря някакъв камък, който отскочил от шапката му. Обръщайки се той очаквал да види своя приятел, който вероятно го замервал на шега, само че не видял никой. Още един камък ударил ръката му, но отново не видял никой. Докато изследвал терена надолу той забелязал приятеля си на няколкостотин метра под него. На известно разстояние видял и изгубеният бик и за почнал да вика и да маха към партньора си сигнализирайки му в каква посока да отиде. Докато се спускал от хълма забелязал група от шестима ездачи, които пътували на изток. Те яздили в колона и били на около километър от него. Спирайки се, той погледнал през бинокъла си и останал изумен от това което видял. Конниците изглеждали досущ като на историческите снимки, които той бил виждал преди и били облечени като испански войници с туники, шлемове и копия. Той проследил техните движения докато гледката не започнала да „блещука“ и не избледняла. Отново, всичко това се случва в голяма близост до арката. Колона от войници, която пътува на изток? Единствения форт в тази посока е бил гарнизона в Тубак по време на испанската окупация.

Намереният индианец

През 40-те години Луи и още един човек от ранчото се натъкнали на останките на древен индианец. До тялото имало и изгнил лък. Облеклото на индианеца било от животински кожи, а на единия крак имало кожен мокасин. Черепът и единия му крак липсвали. Възможно ли е това да е същия индианец, който изчезнал преди толкова много време? Тялото било открито на километър южно от странното съоръжение. Те погребали останките като маркирали гроба с няколко големи камъка. Луи забелязал, че тялото определено не може да бъде на труп, който е преседял 200 години.

Преди да чуя горната история аз често се питах какво ли е станало с индианеца, който бил погълнат от арката. Ако порталът е бил видим и от другата страна защо просто не се е върнал обратно през него? Той може дори да не е забелязал промяната обаче и от неговата гледна точка приятелите му са тези които изчезнали. След като не ги е открил вероятно се е върнал в своето село и е установил, че и то липсва. Вероятно е бил транспортиран по някакъв начин през времето и по някаква неясна причина е умрял на този хълм, за да бъде открит от Луи години по-късно.

Проблясъкът

Рой и Уолт също имаха странно преживяване близо до каменния портал. Един ден те се върнаха на мястото, защото Уолт искаше да събере геоди за своите приятели в Тускон. Гледайки към арката двамата видели, че тя започва да проблясва. Според Уолт това продължило няколко минути и накрая проблясъкът започнал да избледнява. През цялото време и двамата усетили странно налягане в ушите си. След като събрали няколко геода двамата бързо напуснали мястото.

По време на летните месеци температурите могат да достигнат 45 градуса. Топлинните вълни „танцуват“ по повърхността и могат да накарат различни обекти да изглеждат все едно проблясват когато ги гледаш. Само че това се случва в средата на януари и температурата беше около 15 градуса.

Старият Рой никога не се върна повече на мястото, независимо от нашите усилия да го убедим. Дали проблясъците и странните усещания в ушите са били знак за начало на някаква активация, която така и не бе достигнала своя пълен потенциал? Гледайки изражението на лицето на Рой след като той се върна в лагера може да бъдете сигурни, че нещо наистина странно се бе случило.

Изоставеният лагер

През годините има доста сведения, че хора са изчезвали в неприветливия район на скалните хълмове. Дали някой е направил грешката да премине през портала в неподходящо време? Следната история подсказва подобна възможност.

Докато четиримата изследвахме района се натъкнахме на изоставен миньорски лагер, за който Луи ни бе казал преди няколко седмици. Всичко беше изоставено – дрехи, инструменти, миньорско оборудване, стари одеяла и готварски принадлежности. Имаше абсолютно всичко за поддръжката на един напълно функционален лагер. Гледайки към някои от изоставените вещи бих казал, че лагерът е действал някъде през 30-те години.

Изглеждаше все едно някой беше излязъл за малко и никога не се бе върнал обратно. Лагерът беше почти на 2 км. от странното каменно формирование. Дали хората, които са били в този лагер са станали негова жертва или просто са решили да прекратят миньорската дейност и да го изоставят с всички тези вещи? Втората вероятност ми се вижда доста по-нереалистична.

Освен това чухме и за история за някакъв златотърсач, който идвал всяка година през октомври и оставал до пролетта. Това продължило няколко години. Един ден обаче той изчезнал безследно оставяйки коня, каруцата и целия си лагер. Вещите му били открити в планината малко пò на север от каменната арка. Тяло така и не било намерено.

Личен опит

След като нашето две годишно приключение завърши без да намерим заровено злато, ние се върнахме в щата Вашингтон за почти година. След това се преселихме в Туксон, Аризона и този град се превърна в нашия нов дом. По-голямата част от нашия живот се превърна в серия от различни приключения, които следваха едно след друго. Ако Рой и Уолт пристигнеха в дома ни с някаква следа за потенциално съкровище, още на следващия ден тръгвахме с тях. За да можем да живеем по този начин всички ние останахме ергени.

Странното изживяване се случи на 14 октомври 1973 г. По време на едно от нашите двуседмични приключения аз се озовах близо до каньона, който води до мистериозното място с каменната арка. Тъй като не бях ходил там почти 4 години, реших да го посетя. Теренът както винаги бе доста неравен. Изкачвайки се сред хлъзгавите камъни в крайна сметка пристигнах на стръмния хълм, който водеше до мястото, което се намираше по-нагоре. Това е едно дълго и изтощително изкачване, така че в един момент направих малка почивка някъде по средата на пътя. Седнах на склона с лице на север. От лявата ми страна (западна посока) стръмният хълм следваше каньона може би около километър, но нещо определено не бе както трябва. Отдолу от лявата ми страна имаше каньон, а там никога не е имало такъв. Тъй като бяха любопитен да разбера какво става си проправих път надолу минавайки през източната страна или поне така си мислех.

Скоро установих че се намирам на същия каньон, който водеше към хълма, който бях изкачил. Бях слязъл на повече от 250 метра надолу по каньона, но на различен хълм и сега вече гледах на юг. Някак си мистериозно бях транспортиран на съвсем различна дестинация. Мислейки си, че гледам на запад, в действителност гледах на изток и гледах към каньона, който уж бях изкачил.

Нямаше абсолютно никакъв шанс да достигна до този склон изкачвайки първоначалния хълм. Знаейки къде се намирам, веднага усетих какво се бе случило. Точно в този момент, всякакви нотки на скептицизъм свързани с мистерията на това място – се изпариха.

Опасявах се да продължа и вероятно трябваше веднага да напусна района. Но любопитството надделя. Отново минах през изтощителното изкачване, преминавайки през мястото където само преди минути си почивах. Осъзнах, че ако нещо свързано със зоната е причинило тази мистериозна телепортация аз може дори да не се намирам в собственото си време. Това бе доста плашеща мисъл. В известна степен бях притеснен от това, което се бе случило.

Скоро пристигнах на мястото където бе арката. Всичко изглеждаше нормално, нямаше нито проблясъци, нито светлини или други странни ефекти свързани с нея. Имаше обаче нещо друго. Забелязах колко тихо бе наоколо. Нямаше нито бриз, нито някакви звуци от животни или птици – абсолютна тишина. Поглеждайки надолу, видях че космите на ръцете ми стояха изправени все едно са близо до статично електричество. Започнах да се чувствам неловко и реших да си тръгна.

Изглежда всеки път, когато идвахме в тази „зона на здрача“, откривахме някаква геоложка странност, а и този път определено не бе по-различно. Докато се спусках по хълма видях някакви кристални кварцови образувания с яйцевидна форма. Бяхме претърсвали цялата тази местност и преди и не можех да си обясня как бихме пропуснали нещо подобно, защото определено преди не се бях натъквал на такива. Събрах няколко и продължих пътя си.

Ако това, което се бе случило бе в резултат на силите действащи в този мистериозен регион не бих искал това да се случи втори път и да бъда отведен бог знае къде. Бях доста облекчен след като излязох от каньона и намерих джипа си точно където го бях оставил 3 часа по-рано. Гледайки нагоре видях да преминава някакъв самолет и определено се зарадвах, че на негово място не бе някаква праисторическа птица. Сега се шегувам, но нещо наистина сериозно можеше да се случи докато бях в тази странна зона.

Същата вечер, връщайки се в лагера се опитах да си дам някакъв задоволителен отговор за това какво всъщност се бе случило. Може би точно в този момент някакви сили са се активирали около арката, но бидейки точно под нея вероятно не съм усетил техния пълен потенциал. Във всеки случай нещо ме беше преместило само за микросекунда и при това без да го осъзная докато се случваше. Със сигурност не си въобразявах.

През всички тези години запазих това място в тайна, тъй като не исках то да се превърне в някакъв цирк за прииждащи туристи. По мое виждане това не е площадка за кацане на НЛО или пък свещена индианска зона за комуникация с отвъдното, но по някакъв начин може да променя времето на случаен принцип. Само петима живи приятели знаят къде точно се намира. Останалите – Рой, Уолт и Луи се пренесоха в голямата пустиня на небето, където всички ще се срещнем отново. При моето последно посещение там открих, че горната част на арката се бе срутила. Бяха останали само двете колони. Дали това би се отразило на способността на това място да променя времето? Следваща история отговаря на този въпрос.

Нови посетители

През 2001 г. моят приятел Бил и жена му Мери искаха да посетят местността тъй като бяха чували от нас за забележителните истории свързани с нея. И двамата трябваше да обещаят, че нямаше да разкрият на други хора точното местоположение. Въпреки че им показах каменистият път на картата бяха необходими 3 опита, за да го открият. При техния първия опит, Бил си контузи коляното, но все пак успя да продължи. Трябваше да им напомня колко опасен може да бъде този район.

При второ им пътуване те пропуснаха правилният хълм. Въпреки това успяха да намерят част от находището на геоди и бяха изумени. Същата вечер докато лагерували в каньона и двамата усетили лека вибрация идваща от геодите, когато слагали ръцете си върху тях. Мери по-късно спомена, че това място я плаши и че се чувствала неловко през цялата нощ. На следващата сутрин, докато обикаляли района, Бил открил кух геод, който бил достатъчно голям, за да седне в него. Странно е, че бидейки там поне 10 пъти не бях виждал толкова голям геод. Но както споменах, това е едно наистина странно място. Виждаш нещо веднъж, а на следващия път го няма или пък обратното. Дали тези големи геоди са главният източник, който активира природните енергии в тази зона?

При техния последен трети опит да намерят арката, Бил и Мери уцелиха точният хълм. След изтощителното изкачване те пристигнали на мястото. Бил откри по-голямата част от това което му бях казал да търси, но по някаква причина арката им се губеше. Докато търсели, Бил и Мери видели от дистанция нещо което приличало на двете колони, които бяха останали. След като пристигнали на точното място където те трябвало да бъдат обаче, колоните вече ги нямало. Дали за сетен път странните сили в тази зона не са си играли с техните умове?

След като прекарали целия ден в изследване на района те го напуснали без да станат свидетели на други необичайния явления и пристигнали в камиона си по тъмно. Подготвяйки се да тръгнат обратно към ранчото Бил погледнал отново към каньона. В небето над него и най-вече точно над зоната където трябваше да бъде арката имало сияние с форма на поничка, което силно приличало на полярното сияние. От вътрешния край можело да се видят малки блестящи частици, които се спускали надолу. Бил веднага взел дигиталния си фотоапарат и го снимал преди да изчезне. По-късно обаче двамата установили, че на снимката се вижда единствено черното небе и луната. Използвайки лупа все пак можело да се види нещичко, но то било прекалено бледо, за да се правят каквито и да е изводи. Мери отказва да ходи повече там.

Според мен това място представлява естествен феномен, който е сътворен от природата. Там времето бива изменяно без да може да бъде предвидено кога това ще се случи по какъвто и да е начин. По-голямата част от тези трикове на природата изглежда се случват по време на сезона на летните и зимните бури, когато там се натрупва повече енергия. Друг път обаче мистериите се случват по време на спокойна нощ или пък в прекрасен слънчев ден.

Без съмнение ще има скептици и вярващи относно всичко описано досега. Това определено не е някаква измама или пък моя фантазия. Мястото съществува и се намира високо на едно плато близко до мексиканската граница. Дали то може да оказва влияние на времето? Със сигурност считам, че това е така и ще продължа да го мисля докато някой не ми докаже обратното. Със сигурност много странни неща се случват в тази дива дестинация, но често остават незабелязани от човешкото око, защото е отдалечено от цивилизацията. Без съмнение ще се върна отново там някой ден. Дали тази мистерия ще бъде обяснена някога само времето ще покаже. Вярвам, че има предостатъчно свидетелства, че нещо се случва в околността без да е ясно точно на какъв принцип. Дали това би ви накарало да тръгнете натам?

От Рон Куин

Източник: http://www.tucsonweekly.com/tucson/mysteries-in-the-mountains/Content?oid=1072291

БЪЛГАРИЯ Е ЖИВА, ПРОТЕСТИ, СЪБУЖДАЙТЕ СЕ ВЕЧЕ !

Freedom — Thu, 08 Nov 2012 13:15:54 GMT

БОЖЕ НАШ, ПАЗИ ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ !!!
ДАЙ ИМ МИРНА ПОБЕДА, БОЖЕ !!!
ЗА ТВОЯТА СЛАВА !!! АМИН !!!

Хиляди пред Нс: "Долу ГЕРБ" ВИЖТЕ в ВИДЕО Сектора ТУК

Хиляди млади българи излязоха по софийските улици, за да протестират срещу управлението на Бойко Борисов и политическото статукво в страната. Те обградиха парламента и скандираха "Долу ГЕРБ".

Хиляди излязоха на протест по софийските улици. Техните скандирания огласиха столичния център. В началото на шествието се развяваше българският трибагреник. Протестиращите искат смяна на "45+23"-годишното статукво и политически модел. Много от тях носеха маски на "Анонимните", но малко от тях криеха лицата си.

Те скандираха: "Българи юнаци!", "За България", "Българийо, събуди се!". Търпението на младите хора е изчерпано и това личеше и по отправяните нецензурирани възгласи към министър-председателя - "Бойко, ку*во!" и "Бойко, мутро!". Не липсваше и традиционният за протестите възглас: "Мафия".

Участниците в шествието приканваха минувачите: "Елате с нас, протестът е за вас". Имаше транспарант, на който пишеше: "Това, не е протест!" на черен фон, а от другата страна на червен фон пишеше: "Това е процес!". На друг плакат бе изписано "Стрижете ни, а като ни одерете кой ще ви плаща?", а на трети: "Честит ден на будителите" и бяха показани снимки на Иван Костов, Златко Баретата, Бойко Борисов, Джордж Сорос, Симеон Сакскобургготски и др.

Демонстрантите обиколиха столичните булеварди и стигнаха до храм-паметника "Свети Александър Невски", където изпяха химна на България и продължиха със скандиранията: "Свобода или смърт", "Долу ГЕРБ". След като изпяха химна пред катедралата, гражданите тръгнаха на импровизирана разходка от едната страна на парламента, но бяха спрени от полицията.

След като бяха спрени, протестиращите се насочиха към другата страна на парламента. Докато преминаваха счупиха едно от стъклата на приемната на НС, където се дават пропуски за влизане. След това полицаите задържаха един от протестиращите. Докато служителите на реда задържаха момчето, някой хвърли чаша към Народното събрание.

Пред парламента пристигнаха униформени от жандармерията с щитове и каски и застанаха пред централния вход. Протестиращите, които стояха пред централния вход на НС, ги посрещнаха с аплодисменти. Те продължиха да скандират: "Държавата е наша!" През цялото време на протеста те скандираха и "Долу бТВ".

Жандармерията предупреди на два пъти протестиращите, че мястото, където те протестират е нерегламентирано и ги призова да се разотидат. След второто предупреждение, гражданите се разотидоха и ситуацията около парламента се успокои. Чуха се, обаче, призиви утре пак да продължат с протеста.

Протести днес имаше и в други градове на страната - Варна и Благоевград. В морската столица протестират около 100 души. Един от демонстрантите заяви, че е против тази система. "Трябва да се променим. Трябва любовта да е на показ, а парите да са долу", посочи младежът, който беше с маска на "Анонимните" върху лицето си. Протестиращите носеха и транспаранти с надписи: "ГЕРБ потурчва и погребва България". "На протеста съм против правителството и безобразията на тази политическа система, която в момента властва над цялото общество", заяви пък друг от протестиращите Красимир Демиров.

БГНЕС припомня, че днес се провежда Световен протест на "Анонимните". В София протестът е съпроводен от шествие. Целта на организаторите е да излязат на протест най-много хора в Европа и да се предизвика обществен дебат да се търси форма на обществено устройство. /БГНЕС

София / България

ЧУДЕСАТА НА ЙОГА

Freedom — Wed, 31 Oct 2012 03:48:53 GMT

Баба на 84 години, живее като млада жена благодарение на йога

С няколко часа сън, ежедневни упражнения и малки количества от проста вегетарианска храна йогинята Бет Калман,ни дава един урок в живота.

С аспект на звезда от кино и плавни движения на тялото BetteCalman, на 84 години, преподава йога през последните 50 години и не показва признаци на умора. В допълнение движенията, които тази очарователна баба прави могат да ни накарат да се почувстваме малко извън форма.
"Няма значение дали се чувствате уморени, просто отидете на пода, направете малко йога и ще се почувствате по- добре", казва Bette Calman.
Бет започва да практикува йога когато работела в хотелиерският отрасъл, защото открила, че когато застане на главата си след дълъг работен ден, това премахвало болките в краката.

"Започнах повече или по-малко да тренирам самостоятелно докато намерих един учител, Майкъл Волин;" "той ми показа пътя".

"За йога нямаше никакви книги, когато започвах, затова се учих от Майкъл Волин, известен майстор по Йога през а 50-те. "
Нейните любими пози са обърнатите на рамене и свещ, които все още може да се направи с лекота.
Бет е вегетарианка в продължение на много години и е установила, че Йога в комбинация с тази диета я прави свободна от болести и здрава през целият и живот.
Не е посещавала лекар от 50 години, а само понякога е ходила при офталмолог. "Не настивам, нямам главоболие.”
С няколко часа сън на денонощие, всекидневни упражнения, малки количества обикновени вегетариански храни и много енергия тази невероятна супер – баба ни кара да се замислим върху нашите собствени решения в живота ни.

Вижте Тук 2-ва Видео Клипа > ВИЖ

ГРАД ФЕЪРФАКС, КАЛИФОРНИЯ ЗАБРАНЯВА "CHEMTRAILS" НА ТЕРИТОРИЯТА СИ

Freedom — Wed, 31 Oct 2012 03:14:08 GMT

САЩ, град Феърфакс, Калифорния прие резолюция, с която се обявява като зона, свободна от chemtrail.

Ако chemtrails са измислица или конспирация, както на някой хора им харесва да се изразяват ... Защо се предприемат предпазни мерки срещу нещо, което не съществува?
На 11 януари 2012 г., Съветът на град Феърфакс (Калифорния) прие Резолюция № 12-07 "Резолюция на град Феърфакс, която го обявява за зона освободена от химически следи." Този факт показва, че е пример за американски град, който признава съществуването н CHEMTRAILS. Те не желаят върху техният град да се разпръскват химически вещества.
Един от основните проблеми, с така наречените chemtrails (самолети, които разпръскват химически вещества в нашите небеса) е, че всичко се приема като измислица или заговор.
Хората го наричат лудост, малко си дават сметка, че ние сме отровени от химикали, или може би за някого сме просто човешки морски свинчета в експерименти, които не знаем на чии интереси служат.

ТУК МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТАЗИ РЕЗОЛЮЦИЯ
http://www.town-of-fairfax.org/packets_2012/council_packet_011112.html

И ДА СИ Я СВАЛИТЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ОТ ТУК:
http://www.town-of-fairfax.org/pdfs/council/council_packet/2012/011112/Item%2016%20Chem%20Free%20Zone%20Reso.pdf

ИЗТОЧНИК НА СТАТИЯТА:
http://somosmuchos.es/

МЪЖ НА 78 ГОДИНИ СЕ ИЗЛЕКУВА ОТ РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО САМО С ПРОМЯНА В ДИЕТАТА СИ

Freedom — Thu, 25 Oct 2012 03:22:59 GMT

Mъж на 78 години се излекува от последна степен на рак на дебелото черво, като

промени диета си.
ТОЗИ 78 ГОДИШЕН ЧОВЕК ПОБЕДИ НЕЛЕЧИМАТА БОЛЕСТ САМО КАТО ...

СПРЯ ДА СЕ ХРАНИ С МЕСО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ, ТОЙ ПРЕМИНА ИЗЦЯЛО САМО ...

НА ПЛОДОВО ЗЕЛЕНЧУКОВА ДИЕТА.

ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯТА: http://www.dailymail.co.uk/

През месец април лекарите казали Алън Тейлър 78 г., че не могат да го излекуват от рака на дебелото черво, защото се е разпространил и в тънките черва.

През август, пенсионираният инженер от петролната платформа в Мидълзбро получил друго писмо от същите тези лекари, чрез която го уведомявали, че напълно е излекуван от рак.

Алън Тейлър смята, че изцелението му е резултат на промяна в диетата си която е направил, след като е потърсил алтернативни начини за лекуване рак на дебелото черво.

През септември миналата година претърпял операция, по време на която хирургът премахнал девет сантиметра от дебелото му черво. След това бил подложен на тримесечен курс на химиотерапия. Но през април тази година било установено, че ракът се е разпространил в тънките черва.

Когато всичко изглеждало изгубено, Алън Тейлър започнал да търси в интернет информация за "лечение за рак на дебелото черво". Той използвал информация, която намерил заедно с препоръките от местния магазин за здравословни храни, така организирал новата си диета.

Тайната диета е ....?

1. Чаена лъжичка ечемичена трева на прах в гореща вода всяка сутрин и вечер.
2. 10 порции сурови плодове и зеленчуци всеки ден.
3. Премахване на месото и млечните продукти от диетата напълно.
4. Вземете билкови лекарства: билки на прах, къри, ядки от кайсия и селен на таблетки.
5. Витамин С - 1000 MG

Ето една здравословна диета ... нещо, което ние всички трябва да спазваме до известна степен. Но това, което прави веднага впечатление, е голямата доза витамин С.

Фармацевтичните компании искат да забранят продажбата на витамин C без рецепта. Отново, ключът за борба с рака е много простичък. Това е това, което лекарите няма никога да кажат в болниците.

1. Болниците не поддържат тази диета.
2. Лекарите и фармацевтичните гиганти се опитват да правят пари от химиотерапия. Това е така.
Съдете сами .

ПЕНСИОНЕР ЗАКЛА ДЯНКОВ ЗА 10 ЛЕВА

Freedom — Thu, 25 Oct 2012 03:11:24 GMT

Грозно убийство в центъра на столицата е на път да разклати стабилността на българската икономика и вътрешна политика и да върне отново България в обятията на световната финасово-икономическа криза. Обезумял пенсионер закла финансовият министър, докато минавал през подлеза между министерски съвет и президентството за обсъждане на новите промени в данъчните ставки на просяците и клошарите. Дали е съвпадение или не, но точно като просяк се бил маскирал и убиеца пенсионер. Той уж кротко си седял на стълбите на подлеза и с влажен кучешки поглед подавал шапката си на минувачите, когато край него минал и финансовият министър. Дянков, който бил в компанията на социалният министър, се зарадвал на възможността да демонстрира нагледно как ще действат новите проекто закони за попълване на бюджета. Той извадил едно левче от портфейла си и го подал на просещия пенсионер, като поискал десет стотинки обратно за данък печалба. Просякът първоначално не успял да осмисли какво иска от него министъра, но от вцепенението го извадила банкнотата от десет лева, която забелязал в портфейла му. Той не устоял на изкушението и извадил от джоба си стара чекия, с която прерязал гръкляна на Дянков преди той да успее да му обясни, че вече сме излезли от кризата и това позволява да се въведат нови данъци с цел по-нататъшното укрепване на Българската икономика до достигането на полагащото и се водещо място в света. Пенсионерът е задържан веднага, без да окаже съпротива, защото щом успял да вземе банкнотата той обезумял от радост. Това изключително нелепо убийство идва в точно в момента, когато Дянков бе поканен да изнесе лекция на събиране на финасовите министри от Г-8 , на тема "Методика за излизане от финансово-икономически кризи с най-малко жертви.” Премиерът остана потресен от случилото се. Той се разплака за първи път пред камерите на БТВ и каза, че точно днес е пристигнал поредният доклад на Европейската комисия, в който се изказва признание за уникалната финансово-икономическа политика на българската държава, водена от Дянков, а именно България била единствената държава в световен мащаба, която успяла в рамките на две години да излезе 50 пъти от финасовата криза потопила целият свят в страх и смут. Борисов обаче бързо си възвърна спокойствието и успя да направи оглед на мястото на убиството в компанията на водещите криминални репортери на българските медии, като показваше невъзмутимо окървавеният нож на убийството, вадите кръв стичащи се от още топлия труп на министъра, зловещата пропита с кръвта на Дянков банкнота станала катализатор на инцидента и опръсканият с кръвтта на колегата си социален министър. Той обширно обясни как се чувства, какво изпитва и как би искал собственоръчно да въздаде правосъдие, което доведе журналистите отразяващи това водещо събитие до медиен оргазъм в очакване на високата гледаемост на новинарските емисии и поне десеторно по-голям тираж на вестниците.

Великата конспирация за марихуаната

Freedom — Sun, 21 Oct 2012 02:25:44 GMT

Фактът, че конопът има около 25 000 употреби, е все още неизвестен

на широката публика. Той се използва в състава на храни, бои, гориво, дрехи,

строителни материали и много други.

Най-старата реликва на индустрията е намерена в древна Месопотамия и

представлява част от конопен плат (платно), датиращ от около 8000 г. пр.Хр.

Най-старото оцеляло парче хартия е направено преди 2000 години в Китай и е също изработено от конопено влакно.
През 2500 г. пр.Хр. фараоните са използвали коноп при строителството ...

на величествените пирамиди.
Първият дизелов двигател е бил проектиран да се движи с растителни масла,

едното от които е конопеното масло. През 1930 г. Хенри Форд произвежда

автомобил, съставен 70%от конопена пластмаса.
Картините на Рембранд (1606 – 1669 г.), Винсент ван Гог (1853-1890 г.) и

Томас Гейнсбъро (1727 – 1788 г.) са рисувани предимно на конопено платно,

често с маслени бои на базата на коноп.
Причината конопът да бъде обявен за незаконен
Истинската причина канабисът да е забранен няма нищо общо с неговото въздействие върху ума и тялото. Марихуаната не представлява заплаха за широката общественост.
Марихуаната е опасна единствено за петролните компании, алкохолните и тютюневи индустрии и голям брой химически корпорации. Различни големи предприятия,

с изобилие от долари и влияние се опитват да скрият истината от хората.
Истината е, че ако марихуаната бъде използвана в изработването на голямото многообразие комерсиални продукти, то това би създало промишлена атомна бомба.
Предприемачите не са били запознати с големия потенциал, който има марихуаната.

Те са имали заговор да разпространяват неверни сведения за това растение, правилното използване на което би могло да разруши техните компании.
Думата "марихуана" е създадена в средата на 30-те години, за да опетни добрия

имидж и феноменалната история на конопа като растение.

Заговорът
През 1937 г. Дюпон патентова процесите за направа на пластмаса от нефт и

въглища и призовава акционерите да инвестират в новата нефтохимическа дивизия. Синтетични материали като пластмаса, целофан, целулоид, метанол, найлон,

вискоза и т.н., е станало възможно да бъдат произведени от петрол.

Индустриализацията на конопа би съсипала над 80% от бизнеса на Дюпон.

По това време Андрю Мелън става Секретар на хазната и основен инвеститор на Дюпон. Той назначава своя близък роднина, Хари Анслингър, да оглави Федералното бюро за наркотици и опасни лекарства.
След тайни срещи между тези финансови акули, конопът бива обявен за опасен и за заплаха за техните предприятия. За да запазят бизнеса си непокътнат, те правят първи стъпки да се оттърват от него, наименовайки го с мексиканската жаргонна дума "марихуана".

Машинациите на медиите
Медиен блиц на "жълтата журналистика" бушува в края 20-те и 30-те години.

Отпечатват се хиляди истории по вестниците, подчертаващи ужасите,

до които води марихуаната.
Филми като "Марихуанната лудост" (1936 г.),

"Марихуаната: убиец на младежта" (1935 г.) и ....

"Марихуаната: отстранете дявола" (1936 г.) са пропаганда, режисирана от богатите индустриалци, за да отстранят врага в лицето на конопа.
Тяхната цел е била да получат обществена подкрепа, така че анти-марихуанните

закони да могат да се приемат.
На 14 април 1937 г забраняващият марихуаната данъчен закон е внесен в конгреса със съдействието на Робърт Доутън, който е поддръжник на Дюпон.
Твърде късно д-р Джеймс Уудуърд, лекар и адвокат, свидетелства от името на Американската медицинска асоциация, че причината Асоциацията да не денонсира

по–рано Данъчния закон за марихуаната, е че те току що са направили откритието,

че марихуаната е коноп.
През септември 1937 г., конопът става незаконен. Най-полезната култура става ...

известен наркотик.
Днес нашата планета е в безисходица. Земята се задушава, тъй като големи тропически гори изчезват. Замърсяване, отрови и химикали убиват хора.

Тези големи проблеми биха могли да бъдат разрешени, ако се индустриализира конопът.
Природната биомаса би могла да задоволява енергийните нужди на планетата, които в момента се задоволяват от изкопаеми горива. Ние вече сме изконсумирали около 80%

от резервите на петрол и газ и се нуждаем от възобновяеми ресурси.

Конопът би могъл да бъде решение на тези проблеми.

А ти... почиства ли днес?!?

Freedom — Fri, 10 Aug 2012 13:35:27 GMT

Току-що ме попитаха дали днес ще ходя да чистя с някой. Първо изобщо не зацепих за какво става дума (както стана ясно по-късно – защото не гледам bTV), но после ми обясниха, че било ден за почистване на паркови площи

и т.н. И макар че едно от хобитата ми е да намажа лицето си със сажди и

да си сложа сигнално оранжевата жилетка с надпис

„Чистота" на гърба, за да си имам официален повод да влизам и да

се къпя със смет в градските контейнери, трябваше да отговоря на

питащия ме: „Не, няма да ходя да чистя, защото не ми пука".

Това предизвика морален смут у събеседника ми, който не можеше

да разбере „как е възможна позиция като моята" и в крайна сметка изпадна във философска нищета тъй като не успя да обори нито един мой

аргумент. И тъй като съм сигурен, че много Светли споделят същата

психология, реших да дам една по-различна перспектива (макар да бях планирал тази серия от подобни статии за края на годината, когато така или иначе много ще разширя сегашната тема), за да поставя на изпитание прехвалените „свобода на словото" и „свобода на избора", защото света

трябва да остане шарен все пак, нали така? Това е непланирана статия

от тип наподобяващ този, тъй че ще бъда необичайно кратък, но затова пък съдържателен (а обикновено е обратното).

Както всеки мислещ индивид е разбрал още в първите си 15 години,

обществото ни е изкуствена формация от неработещ тип, но има

самочувствие и псевдо-морал с космически размери. Кажи на един природозащитник, че метода му е грешен и бързо ще бъдеш разпънат

на кръст, дори от тези, на които не им пука за природата, но удобно са си сложили подобна маска. Такъв е случая и с 12 май – деня в който на някой селтак му е хрумнало, че трябва да променим страната ни към по-добро (въздишка).

Вече писах, че лицемерието е един от движещите механизми на това общество. Хората днес ще събират боклук и ще го преместят на друго, оградено място, наречено сметище. Ние пикаем в тоалетна (защото е неприлично на улицата освен ако не живееш в Индия), за да се събере на едно преходно място и да отиде после в почвата и морето. После садим в тази почва и се къпем в това море. Ние слагаме ПАРАВАНИ на проблемите си, крием ги от погледа си, преместваме ги в заградена площ и забравяме за тях, защото така

миризмата им не ни достига. Но те са там.

Запомнете едно – 98% хората, които практикуват горната безсмислица, го правят за себе си, а не защото искат света да е едно чисто място. Те искат НА ТЯХ да им е чисто. That’s all folks. Just face it. Аз нямам ангажимент към това общество, защото то не е ангажирано към мен. Имам дълг към себе си и

затова си хвърлям боклука в кофата, макар да знам, че

дори това не е решение.

Ако всеки го правеше нямаше да има проблем in the first place.

Всъщност ако някой от тези красавци, които днес ще се появят по

телевизията и ще се правят на мъдри, състрадателни и притеснени за

бъдещето на човечеството, помислят само за миг, ще прозрат

елементарната истина, че подобни инициативи

като „let’s save the planet" ПООЩРЯВАТ замърсяването, защото

замърсителите приемат, че винаги ще има кой да чисти след тях!

Това е отклоняване на вниманието от истинския проблем, който се

корени в опозицията манталитет на жертва/манталитет на агресор.

Докато има жертви, ще има агресори и това важи за всеки един аспект на живота ни. Светът няма да се излекува когато една група хора

постоянно чисти „боклука" на друга група хора. Светът ще се излекува

когато всеки излекува първо себе си. Не може да си доктор, а сам да

си болен, както не може да лекуваш болест, след нейното проявление.

Това е като да започнеш да копаеш кладенец, след като ожаднееш.

За да се изчисти планетата (теоретично възможно, но практически

невъзможно (по много други комплексни причини),

сега коментирам само принципни неща)

не трябва да спрете да хвърляте хартийката от баничката си в

градинката и после всяка неделя (вместо да ходите на църква

да събирате отпадъци с жълти ръкавици и престилки

(за да не се изцапате от собствения си shit).

Трябва да спрете да произвеждате боклук! Докато има боклук

той все ще трябва да се дене някъде!!! И дали това някъде ще е

под терасата ви или на 30 км. извън града – е само илюзия на ума!

Една от многото в това

общество и напомпания ви изкуствен морал! Duh! Казах!

Спрете да решавате вътрешни проблеми с външни „решения" о,

префърцунени, превзети про-земеделски арендатори такива!

Спрете да си мислите, че това е изход! Такива акции има от десетилетия

и те НЕ правят планетата по-чиста. Това е шибан факт! ЗАЩО? Защо хората, които чистят стават все повече, но става все по-мръсно? Защо?! Защото

така се поощрява мисловния модел на паразитничеството! Създава се антагонизъм! И колкото повече природозащитници се появяват, респективно

, ще се появят тройно повече паразити! Дори шибаният знак на „recycle" е стрелки въртящи се в шибан кръг тип самсара! Защото това е затворен кръг, от който няма шибан изход с настоящите методи (note to self: сериозно

прекаляваш с думата „шибан" в тази статия)! For jesus fuck, am I pissed?

Fuck yeah!

Тук някъде следва типичната пенсионерска приказка: „Ако всеки мисли така никой нямаше да прави нищо и щяхме да тънем в боклук". НЕ! Ако всеки мислеше така, нямаше да ИМА ИЗОБЩО боклук! В същото време човека,

който ме разкритикува за позицията ми и стана повод за написването на настоящите редове НЯМА да ходи да чисти, защото „еди-какво-си"

(bullshit reason). ЗА ТОВА ГОВОРЯ! За повечето хора това е реклама!

Неслучайно толкова „звезди" се включват в тези проекти. Защото това

се смята за някакъв светски еталон за отношение към планетата и всички

трябва да сме много възхитени, че някой пръдльо, който яде хайвер

по цял ден е слязъл сред раята, за да чисти с тях. Шибайте се лицемери!

ТОЧНО ТАКА – шибайте се в собствения си боклук или стерилна чистота,

защото в крайна сметка, като теглим чертата – и двете са едно и също!!!

Всъщност чак на осмия абзац си давам сметка, защо се впрегнах толкова. Защото зърнах емблемата на bTV. Кой човек в тази държава, който е прочел поне 2 статии в този сайт не желае да уринира ритуално с часове пред

входа на тази телевизия? Да вдигне ръка!

Фактът, че тази инициатива принадлежи на bTV прави автоматично тази

проява 3 пъти по-жалка! Трябва да си абсолютно оли, за да не видиш, че е ЖАЛОСТИВО най-големия ментален замърсител в страната, истинския

ВИНОВЕН за боклука по улицата, най-огромния пропагандатор на вътрешна посредственост и талаш – да промотира каквато и да е зелена акция!

Това е безсрамие и цинизъм на което дори аз не съм способен и в

най-черните си периоди. Няма ли някой социолог, който да излезе и да

обясни на видиотения народ, че не може да пропагандираш свръх-консумативизъм с всяка своя медийна фибра и после да алармираш, че има боклук, който трябва да бъде почистен и... – о, между другото, вие всички трябва да сте много заинтересовани от това, защото щом се е стигнало дотам задръстеняци като bTV да ни казват, че имаме проблем, то НАИСТИНА имаме ОГРОМЕН проблем!

Криза на мисленето, посредственост, ОГРОМНА посредственост, нямам

представа как посредствеността се маскира и бива продавана като продукт. Това е най-голямата магия и загадка за мен. But may be it’s just me, and I’m stupid. О, замалко да пропусна логото на акцията!

Аз ли прекалявам или това е (както и да го гледам) пирамида с око?

Разбира се, че е! Защото хората, които ви предлагат тези „решения" са

същите, които произвеждат боклука!!! Те прекрасно знаят как работят

нещата и знаят, че трябва да ви покажат и двете страни, за да имате

залъгалка! Да си мислите, че правите нещо! Какъв бе интереса на

ционисткия Холивуд да ви пусне филм като „V for Vendetta"? За да се

бунтувате you fuckin morons! Защото тази постановка ще съществува само

ако има антагонизъм, ако има ДВЕ СТРАНИ! Те НИКОГА няма да ви предложат РЕАЛЕН изход! Те ще ви предложат вход за кръга под камуфлаж! Защото

те не искат вие да излезете от кръга!!! Те искат да продължавате да се

въртите в него.

Както и да е. Дали да чистите днес или не – това разбира се е личен избор

и аз няма да се присмея на никой, който е излязъл да го направи. Ясно е,

че от известена перспектива това е похвално. Най-малкото, защото

отделяш от собственото си време, за да го направиш. Който иска да отива

да го прави – аз не критикувам това, само казвам, че е задънена улица.

Затова си разкарайте шибаните листовки и възмутени погледи от мен and

recycle this: